автор: Петранка МИЛЕВА

Годините летят невъзвратимо

Капка любов и доза печал има.

Лъжичка захар и щипка сол,

дребни проблеми и пречки бол!

Това ли е главното се питам?

Дъждецът тананика в ритъм.

Обалаците танцуват румба,

май пак ще има тумбу-лумбу!

Животът е пълен с изненади.

Нощите лунни със звездопади.

В тежки минути бушуват бури,

Денят ни поднася пак каламбури.

Слънцето ни жари невъзмутимо,

дъждовете и пороите неукротимо

се изливат, удрят ни градушки!

Все ни управляват „на ужким?!”

Ръждясала е над нас даже луната.

Вятърът черните облаци подмята.

Какво ли още, братя, ни очаква?

Майка България жертви оплаква…


Този облак, на метеорологически език се нарича комунулимбус. Той предвещава бури, градушки и проливни дъждове. Наименованието на стихотворението ТУМБУ-ЛУМБУ не е случайно. Преподавателят по метереология на съпруга ми, шеговито го е кръстил така, за да може студентите да го асоциират и запомнят сложния термин КОМУНУЛИМБУС.