ПРАВА И духовност :: НАРОДЕН КАЛЕНДАР: м. ЯНУАРИ

  С Водици завършват мръсните дни. Празникън е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. През нощта срещу празника там, на конец спускат пръстен. на сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.
   На реката или езерото свещеникът прави водосвет, а после хвърля кръста във водата. Момците се надпреварват кой ще го извади пръв. Всички именници (Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана) се поливат с вода; недъгави и болни се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. Някъде след водосвета потапят и иконите във водата.
   Вечерта на трапезата отново има постни ястия: хляб, зеле, фасул, орехи, вино; трапезата се прекажда задължително, састо коледната и новогодишна трапези. Затова вечерта се нарича трета кадена вечер.
    В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.
   От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни). Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода).
Според традиционните представи на този ден е кръстен и младият Бог (чрез потапяне в река Йордан), следователно той отново се ражда, т.е. ражда се за нов живот. Неговото кръщение (повторно раждане) съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година.

7 януари — ИВАНОВДЕН, ЗИМЕН СВ. ИВАН, СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

   Зимният Ивановден се смята за празник на кръстника на младия Бог Христос. Този ден честват тържествено не само именниците. Празнуват всички като къпанията продължават. На Ивановден се къпят младоженците и всички деца, а къпането почти винаги е навън.
   Според народните представи Ивановден е и празник на кумството, кръстничеството и побратимството. Поради това той е определен за ритуално къпане на младоженците, което има не само очистителен характер, но е и реликт на посветителните обреди за приобщаване на младите семейства към социума. (Къпаните младоженци обикновено са едногодишници.)
   Християнството и езичеството отново се преплитат в обредността на Ивановден: зимният св. Иван е кръстник на Христос; а по отношение на младоженците замества вълшебния помощник от митологиите.

8 януари — БАБИНДЕН

   Бабинден е третият от Ивановденските празници: обединяващо звено са обредите, свързани с водата и нейната очистителна сила.
   Празникът е в чест на бабата-акушерка в селото, празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
   Сутринта отрано още на този ден бабата обикаля всички домове, в които е помагала да се раждат децата (в които е бабувала). Във всяка къща тя окъпва детето (ако е малко), а на по-големите измива очите. След това се връща у дома си и чака гости.
   След обеда при бабата отиват с дарове (главно гозби) всички жени, които е израждала. Започва гощавка; на вече приготвената трапеза могат да седнат само жени. След богатото хапване идва ред на хората и песните, водени от бабата. Празникът завършва с поливане (къпане, влечугане) на бабата. Според народните представи бабата е свързана с отвъдните сили, защото помага на неживото да стане живо, да премине в света на хората. Нейните сили са свръхестествени; в различни региони се случвабабата да е едновременно и баячка, лечителка и врачка. Често названието баба не отговаря на биологичната й възраст, вно подчертава старшинството й, принадлежността и битието й, към зоната -граница между двата свята.
   В някои райони мъжете на този ден не смеят да излязат от къщите си (или от кръчмата :-) —развеселените и пийнали жени ги подигравали, понякога дори ги сбивали и имали право да им свалят поясите.

16 януари — ЮЖНИЦИ-ВЕРИЖНИЦИ, ПЕТРОВО ВЪЖЕ,
ЧЕСТНИ ВЕРИГИ НА СВ. АП. ПЕТЪР

  Това е първият от празниците, посветени на гръмотевицата, за която се смята, че е небесна стрела. Удареният от нея е грешен човек, той е наказан по Божия воля и не бива да бъде погребан в общите гробища.
   На този ден стопанките месят пита-колач и го раздават по съседските къщи, за да се предпазят от гръм. Забранено е да се работи, не се плете, тъче, шие. Ако човек носи дреха, ушита на празника, през лятото може да го удари гръм. Забранено е да ес впряhа добитъка, защото на този ден може да се подхлъзне.
  Празникът Южници-верижници е първият от комплекса Антоновден - Атанасовден (16-17-18 януари ) и е подготовка за другите празници.

17 януари — АНТОНОВДЕН, ПРЕП. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

  Празнува се за предпазване от болести. На този ден младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед. Тези питки се наричат благи, пресни или чумини.
   Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.
   Според вярванията Антоновден (Андоновден) е един от лошите, тежки празници: на този ден дветецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
   Празнуват именниците Антон, Антония, Дончо, Донка.
    В народните представи двамата светци са братя близнаци - ковачи. Оттук и връзката с предпазването от болести: ковачът е сакрално лице, медиатор; той може да лекува, да правии да разваля магии. Така под християнския култ към мъченика Антоний (поставил ръката си в огъня) се наблюдават старинни схващания за небесните богове на огъня (Перун, Хермес, Хефест).

17 януари — АТАНАСОВДЕН, СРЕДЗИМА, СВ. АТАНАСИЙ

   Празнува се преполовяването на зимата; поговорката гласи: "Атанас дойде и лятото дойде". Според традиционните представи свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни.
   Празникът се чества не само от именниците, но и от ковачите, железарите, ножарите. На някои места колят курбан и раздават варено жито; организират се семейни трапези.
   В други краища се извършва побратимяването, като после ергените взаимно се черпят.
   Спазват се същите забрани, които характеризират Антоновден. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
   Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове.Не случайно точно тези светци "затоплят земята" и "я обръщат към лято".
   Зимният Атанасовден има и свой летен антипод — свети Атанас летни (5 юли).

Нагоре

Тагове: календар,